krvelkov (Красимир)
267 342
Dec 26, 2017, 10:35 PM

Гротеска 

  Poetry » Other
377 0 0
Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота.
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Random works
: ??:??