Гротеска

26 dic 2017, 22:35

Poesía » Otra

378 0 0

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота.
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гротеска

Искате да прочетете повече?

Propuestas