Държеше света ми в ръце,
имаше моето сърце.
Ставах и лягах с мисълта за теб,
сега ти за мен си като ястреб.
Няма вече погледи красиви,
няма и думи толкова лъжливи.
И да бягам всеки ден,
силуетът ти стои до мен.
Не поглеждай назад,
от мене лъха хлад.
Казваш, необикновена е любовта ни?
По-добре не отваряй стари рани.
С усмивка продължи напред,
въобразявай си, че за мен си бил лебед.
© Мария Томова All rights reserved.