Feb 6, 2007, 4:05 PM

ГРЯХ 

  Poetry
642 0 8

Към теб пристъпвам тихо във нощта,
дошла съм тук - сега да ме обичаш.
И всеки стон да удря голата стена,
а полилеят да се люшне от въздишане.

В леглото ти да ме докосват твоите длани,
да ме разтапят... и останала без дъх
от пръстите ти - да изгарям от желания,
събудили искра във тялото ми за пореден път.

А когато утрото по перваза се пробуди,
ще си отида с първите изгарящи лъчи.
И всяка нощ ще се завръщам все по-хубава -
такава, мили, каквато си ме искал ти.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??