6 feb 2007, 16:05

ГРЯХ 

  Poesía
641 0 8

Към теб пристъпвам тихо във нощта,
дошла съм тук - сега да ме обичаш.
И всеки стон да удря голата стена,
а полилеят да се люшне от въздишане.

В леглото ти да ме докосват твоите длани,
да ме разтапят... и останала без дъх
от пръстите ти - да изгарям от желания,
събудили искра във тялото ми за пореден път.

А когато утрото по перваза се пробуди,
ще си отида с първите изгарящи лъчи.
И всяка нощ ще се завръщам все по-хубава -
такава, мили, каквато си ме искал ти.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??