Пак пиян,
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени,
всяка нощ поливан с грях.
И колко сълзи в мрака самотно изплакани,
за погубения, невинен смях.
Удавен от мъка,
отново всеки миг се брои.
Сякаш сърцето пронизано от олово в греха,
безпомощно едва-едва тупти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up