8 may 2010, 12:56

Грях 

  Poesía
573 0 2
Пак пиян,
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени,
всяка нощ поливан с грях.
И колко сълзи в мрака самотно изплакани,
за погубения, невинен смях.
Удавен от мъка,
отново всеки миг се брои.
Сякаш сърцето пронизано от олово в греха,
безпомощно едва-едва тупти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??