Sep 8, 2020, 4:08 PM

Грях 

  Poetry » Other
868 1 5
Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих
и измисля ми къдрави рими,
аз – невежата, в него се скрих,
без да питам за Бог, и за име.
Приютява ни сладкият грях –
аз в око съм, а той е в сълзата.
Рими тежки, но как е без тях
любовта от любов незасята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Random works
: ??:??