anastasia73 (Анастасия)
30 101
8 sept 2020, 16:08

Грях 

  Poesía » Otra
757 1 5

Празно място и време за дъжд,
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.

 

Той го знае, но пише ми стих
и измисля ми къдрави рими,
аз – невежата, в него се скрих,
без да питам за Бог, и за име.

 

Приютява ни сладкият грях –
аз в око съм, а той е в сълзата.
Рими тежки, но как е без тях
любовта от любов незасята.

© Анастасия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??