Feb 5, 2010, 9:53 AM

Гълъбът 

  Poetry » Other
437 0 2

Той всяка сутрин ляга на перваза

и изгрева дочаква -  кротко сгушен.

В окото му спи образът запазен

на онзи свят отвън когото слушам...

Внимателно почиства си перата

и  любопитно в мрежата се вглежда.

А слънцето облива го с позлата

и се прелива в гушката му нежна...

Трохите той от вчера подминава –

очаква важно днешната закуска...

Една ръка през мрежата му дава

парченца хляб и той кълве изкусно...

Той не познава граници и мрежи...

Той – царят на небето и перваза...

Той – пратеник на утрините свежи

и на надеждата, която пазя...

А щом политне волно във простора,

със себе той взема част от мрака...

А може би... ще кацне днес на двора

при  майка ми, която още чака...?

 

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??