Той всяка сутрин ляга на перваза
и изгрева дочаква - кротко сгушен.
В окото му спи образът запазен
на онзи свят отвън когото слушам...
Внимателно почиства си перата
и любопитно в мрежата се вглежда.
А слънцето облива го с позлата
и се прелива в гушката му нежна...
Трохите той от вчера подминава –
очаква важно днешната закуска...
Една ръка през мрежата му дава
парченца хляб и той кълве изкусно... ...