5.02.2010 г., 9:53 ч.

Гълъбът 

  Поезия » Друга
438 0 2

Той всяка сутрин ляга на перваза

и изгрева дочаква -  кротко сгушен.

В окото му спи образът запазен

на онзи свят отвън когото слушам...

Внимателно почиства си перата

и  любопитно в мрежата се вглежда.

А слънцето облива го с позлата

и се прелива в гушката му нежна...

Трохите той от вчера подминава –

очаква важно днешната закуска...

Една ръка през мрежата му дава

парченца хляб и той кълве изкусно...

Той не познава граници и мрежи...

Той – царят на небето и перваза...

Той – пратеник на утрините свежи

и на надеждата, която пазя...

А щом политне волно във простора,

със себе той взема част от мрака...

А може би... ще кацне днес на двора

при  майка ми, която още чака...?

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??