Dec 1, 2021, 10:46 AM

Hа вятър плява 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
496 1 5
И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука?
Не сме и чували навярно.
Блажена гордостта неука,
човечество неблагодарно.
Човек в паницата си взрян е,
тълпата – ла̀мя – многолица.
Какво за утре ще остане?
Ни твар, ни цвете, нито птица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??