1 дек. 2021 г., 10:46

Hа вятър плява 

  Поэзия » Философская, Гражданская
494 1 5
И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука?
Не сме и чували навярно.
Блажена гордостта неука,
човечество неблагодарно.
Човек в паницата си взрян е,
тълпата – ла̀мя – многолица.
Какво за утре ще остане?
Ни твар, ни цвете, нито птица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??