Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Mar 10, 2021, 9:25 AM  

Hай- красивия рефрен 

  Poetry » Phylosophy
484 7 14

Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.

 

А бодлите й са много
и не спират да бодат.
Питам се и как, за бога,
всеки трън да цъфне в цвят?

 

Заклинанията лунни,
стегнати – берат душа.
Кой жабок ли да целуна,
като винаги греша?

 

И реката, обещана,
златото в калта зари,
мърлява съм, парцалана,

и безлика съм дори,

 

но душата ми е книга
и горите – лист, по лист.
Пламъчето плахо стига –
да възкръсне порив чист.

 

И когато догоряла,
в мен остане пепелта,
ще политне птица бяла –
с думите ми любовта.

 

И щурецът ще изсвири,
най- красивия рефрен.
Стих, от болка не умира!
Той от болка е роден.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??