Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много
и не спират да бодат.
Питам се и как, за бога,
всеки трън да цъфне в цвят?
Заклинанията лунни,
стегнати – берат душа.
Кой жабок ли да целуна,
като винаги греша? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse