Хайде, сега... На три...
Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи,
че още го настъпваш с крак.
Вдигни глава, че се измъчих
от твоя непрекъснат сняг.
Валиш, небето ти от рев се къса.
О, сухо място няма покрай мен!
Вдигни очи, наместо да ги въсиш,
че целият живот е провален.
Но как да ти го кажа другояче,
светът от обич и от смях е оцелял.
Изтрий очи и спри да плачеш,
че времето за тях си изтървал.
Подай ми знак, когато в тебе трепне -
във пулс, в зеница или в кръв.
Вдигни главата си, най-сетне!!!
Ще я завържа за небето с връв!
Юлия
© Юлия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На всички ви, специални поединични благодарности за прочита! На всички! Да попитам Виолета Минчева, защо аджеба се разплака!?!
-
"светът от обич и от смях е оцелял" да!
Заглавието ме усмихна
При теб винаги е приятно, но този път прекали
Много е хубав целият стих! -
Аз...се разплаках.
-
Много поривисто,живо и идейно без плакатност - човешки думи!!!
-
-
Хубав призив и послание си отправила! Подкрепям го и го споделям напълно!
-
Хайде! Поздравления!
-
Поздрав и от мен! Написах го по повод статистиката, че сме били една от "най-нещастните" нации!?! Така, че - горе главата, надявайте усмивките, че да им... смачкаме статистиката, ама ха
-
Много самоотвержено!
Хареса ми!
Поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
