Изслушала съм всички песни на света,

пожелала съм всички желания,

ти май беше едното от тях,

смачках душата си на топка

и  те уцелих с нея,

а  ти  се търсеше в мен,

смисълът беше огромен

и светът – обезцветен…

Не ме объркваш.

Аз не съм обикновена,

Ти си изтъркан и прекален

и когато ме погледнеш

ставам част от дивана,

ставам много увредена,

сливам се с декора

като хамелеон.

Не искам да съм вътре в теб,

задушно е,

моля те да ме издишаш

Аз съм думи,

изметени с метла под килима,

Погледни ме,

не ми се сърди,

аз  искам само да изчерпам

достатъчно душата си.

Оказа се,

че се уча от най-добрите,

а те често умирали от собствената си ръка –

приятелски.

Може би животът просто не е за всички,

но аз поне отивам някъде

а ти си стоиш на едно място.

Не се дръж идиотски,

скрий си усмивката,

аз съм отрова без антидот.

Невротоксична съм.