Изслушала съм всички песни на света,
пожелала съм всички желания,
ти май беше едното от тях,
смачках душата си на топка
и те уцелих с нея,
а ти се търсеше в мен,
смисълът беше огромен
и светът – обезцветен…
Не ме объркваш.
Аз не съм обикновена,
Ти си изтъркан и прекален
и когато ме погледнеш
ставам част от дивана,
ставам много увредена,
сливам се с декора
като хамелеон.
Не искам да съм вътре в теб,
задушно е,
моля те да ме издишаш
Аз съм думи,
изметени с метла под килима,
Погледни ме,
не ми се сърди,
аз искам само да изчерпам
достатъчно душата си.
Оказа се,
че се уча от най-добрите,
а те често умирали от собствената си ръка –
приятелски.
Може би животът просто не е за всички,
но аз поне отивам някъде
а ти си стоиш на едно място.
Не се дръж идиотски,
скрий си усмивката,
аз съм отрова без антидот.
Невротоксична съм.
© Ивона Иванова Всички права запазени