bydy (Диана Маринска)
36 11
Jan 16, 2008, 10:59 PM

He 

  Poetry
773 0 3
не осъмнах
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло

не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила

не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв

не осъмнах
а нощ тежкоока
е постлала за мен стара дрипа
и очаква да легна на нея
до нея и в нея

не осъмнах...

© Диана Маринска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??