16 ene 2008, 22:59

He 

  Poesía
883 0 3
не осъмнах
денят се зави през глава
и потъна в сълзите на просяк
позасрамен от своето светло
не прозрях
че усмивката крива
преди време откраднах от луд
и е грешно да хапя насила
не постъпих по рицарски даже
след последното псевдоубийство
а течаха ми лигите в кикот
върху моята собствена кръв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??