Hе знам надежда има ли за тях?
Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата,
и вятъра люлеят – да мълчи,
тревога зрее в твоити очи,
отровно биле зли ластари мята.
Защо си алчен, зъл и недостига
на егото ти нещо, но какво?
Изписваш с кръв в небето зарево,
а се кълнеш пред Божията книга.
А дяволът усмихва се лукаво,
създал си, Боже, образ отразен,
покорни са единствено на мен,
издънките ти и съдба такава,
за своя син напразно отреди,
до гроба още влачат своя грях,
не знам надежда има ли за тях?
Или ще са по-грешни от преди...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели! Е, сенсей този цитат на финала, пасва на днешния ми ден като ръкавица.
-
И аз не знам... Поздрави!
-
Надеждите остават
пак пред прага...
Надежда за любов,
надежда за късмет,
надежда за мира,
надежда за деца,
надеждата за слава,
надежда за надежда...
"О, вий, кои прекрачвате тоз праг,
Надежда всяка тука оставете..." -
Въздействаща, силна творба! И замисляща... Затова толкова ми харесва.
-
Споделям! Силна поезия!
-
И беше вчера... Беше, бяхме, има ни и днес, а утре? Само Бог знае.
-
Като камъни паднаха думите ти в душата ми, Валенце! Болезнената истина...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
