Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?
Върби се кланят тихо над водата,
и вятъра люлеят – да мълчи,
тревога зрее в твоити очи,
отровно биле зли ластари мята.
Защо си алчен, зъл и недостига
на егото ти нещо, но какво?
Изписваш с кръв в небето зарево,
а се кълнеш пред Божията книга. ...