Patrizzia (Надежда Ангелова)
2274 18231
2 мая 2022 г., 11:10

Hе знам надежда има ли за тях? 

  Поэзия » Философская
312 4 7

Две лястовички, сплели и разплели
на слънцето сияйните коси,
се питат ти защо щастлив не си,
а луташ се в далечните предели?

Върби се кланят тихо над водата,
и вятъра люлеят – да мълчи,
тревога зрее в твоити очи,
отровно биле зли ластари мята.

Защо си алчен, зъл и недостига
на егото ти нещо, но какво?
Изписваш с кръв в небето зарево,
а се кълнеш пред Божията книга.

А дяволът усмихва се лукаво,
създал си, Боже, образ отразен,
покорни са единствено на мен,
издънките ти и съдба такава,

за своя син напразно отреди,
до гроба още влачат своя грях,
не знам надежда има ли за тях?
Или ще са по-грешни от преди...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели! Е, сенсей този цитат на финала, пасва на днешния ми ден като ръкавица.
  • И аз не знам... Поздрави!
  • Надеждите остават
    пак пред прага...
    Надежда за любов,
    надежда за късмет,
    надежда за мира,
    надежда за деца,
    надеждата за слава,
    надежда за надежда...
    "О, вий, кои прекрачвате тоз праг,
    Надежда всяка тука оставете..."
  • Въздействаща, силна творба! И замисляща... Затова толкова ми харесва.
  • Споделям! Силна поезия!
  • И беше вчера... Беше, бяхме, има ни и днес, а утре? Само Бог знае.
  • Като камъни паднаха думите ти в душата ми, Валенце! Болезнената истина...
Предложения
: ??:??