laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jun 25, 2010, 8:45 AM

ххх 

  Poetry » Other
487 0 1

Отпивам от празната чаша.

И в морета пресъхнали плувам.

Със плашило призраци плаша.

Не заспивам, а всъщност сънувам.

 

Пускам котва навръх планината.

И по слънчеви зайчета стрелям.

Паля свещи, щом грейне Зората.

Преди срещата с теб се разделям.

 

Знам, абсурдно е, глупаво даже,

нелогично, побъркващо малко.

Ако Съдбата сега ме накаже,

за нея самата ще ми е жалко.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е. Живеем в абсурден свят. Нелогичността е вътре в самите нас, а съдбата следва своята си абсурдна логика! Поздрав!
Random works
: ??:??