ххх

25.06.2010 г., 8:45 ч.

Поезия » Друга

464 0 1

Отпивам от празната чаша.

И в морета пресъхнали плувам.

Със плашило призраци плаша.

Не заспивам, а всъщност сънувам.

Пускам котва навръх планината.

И по слънчеви зайчета стрелям.

Паля свещи, щом грейне Зората.

Преди срещата с теб се разделям.

Знам, абсурдно е, глупаво даже,

нелогично, побъркващо малко.

Ако Съдбата сега ме накаже,

за нея самата ще ми е жалко.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

arina-rus (Арина)

2010-06-25T14:43:03+03:00

Така е. Живеем в абсурден свят. Нелогичността е вътре в самите нас, а съдбата следва своята си абсурдна логика! Поздрав!