Jan 24, 2010, 4:16 PM

ххх 

  Poetry
501 0 0


От чакане на гара заприличвам -

стара, неуютна и безлюдна.

По нея от неволя тичам,

като жената блудна.

Вече в спомени живея -

белег на старостта,

но аз копнея за животворна красота.

Ела ти, пътнико известен -

при тази гара остани!

Любов отдай ми

и тогава си върви!


Нели Бонева

© Нели Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??