24.01.2010 г., 16:16 ч.

ххх 

  Поезия
503 0 0


От чакане на гара заприличвам -

стара, неуютна и безлюдна.

По нея от неволя тичам,

като жената блудна.

Вече в спомени живея -

белег на старостта,

но аз копнея за животворна красота.

Ела ти, пътнико известен -

при тази гара остани!

Любов отдай ми

и тогава си върви!


Нели Бонева

© Нели Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??