Една неизмерима самота
на клуп завърза вчерашните мисли,
забули със тревожна сивота
мечтите ми и думите ми чисти.
Една неповторима слепота
попречи ми да видя върховете
и всяка непорочна красота
в цъфтежа на едно невинно цвете.
Един копнеж, от вятъра по-тих
ме разлюля и ми прошепна нежно,
че любовта, с която се простих,
ще ме застигне с кротка неизбежност.