ххх

5.02.2016 г., 19:58 ч.

Поезия » Любовна

491 0 4

Една неизмерима самота

на клуп завърза вчерашните мисли,

забули със тревожна сивота

мечтите ми и думите ми чисти.

Една неповторима слепота

попречи ми да видя върховете

и всяка непорочна красота

в цъфтежа на едно невинно цвете.

Един копнеж, от вятъра по-тих

ме разлюля и ми прошепна нежно,

че любовта, с която се простих,

ще ме застигне с кротка неизбежност.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.