Cona (Цонка Людмилова)
34 30
Aug 26, 2007, 5:38 PM

ххх 

  Poetry
701 0 7
 

Чашата плаче с рижи сълзи.

Мокри ръцете ми - равно треперещи.

Аз съм натъпкана с пошли лъжи,

пълно безумие в рая на вярващи.


В чашата стъклена виждам света -

странно набръчкан, грозно разнищен.

И се разтварям в дъха на нощта -

Аз - дъщеря и наследник на нищото.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??