Apr 13, 2018, 1:22 AM

ххх 

  Poetry
389 4 3

Дърветата са светли слепи спомени, 

затрупани от непосилни грешки.

Въздишките, от вятъра подгонени, 

рисуват тъмни болки нечовешки. 

 

Звездите, блеснали очи на хищници,

разкъсват мрака на безброй парчета.

Тъгите, невъздържани и пищни, 

полазват в нас със паешки крачета.

 

А чувствата празнуват вакханално

поредната победа над душите. 

Как любовта помахва ни прощално, 

как безвъзвратно някъде отлита...

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??