Дърветата са светли слепи спомени,
затрупани от непосилни грешки.
Въздишките, от вятъра подгонени,
рисуват тъмни болки нечовешки.
Звездите, блеснали очи на хищници,
разкъсват мрака на безброй парчета.
Тъгите, невъздържани и пищни,
полазват в нас със паешки крачета.
А чувствата празнуват вакханално
поредната победа над душите.
Как любовта помахва ни прощално,
как безвъзвратно някъде отлита...