На Емо
Днес погледнах дълбоко в сърцето си –
в миг разбрах, то е твоя арена.
Ти ми махаш с възторг и в Небето си
пазиш малко местенце за мене.
И усмивки ми пращаш по залеза.
Аз пък изгревно плача за тебе.
Всяка моя самотна сълза
ми е прошка, внезапно потребна.
Знам, не вятър, а твоите пръсти
ме докосват полека, гальовно.
Любовта ни разпъва на кръста си. ...