ххх64
На Емо
Днес погледнах дълбоко в сърцето си –
в миг разбрах, то е твоя арена.
Ти ми махаш с възторг и в Небето си
пазиш малко местенце за мене.
И усмивки ми пращаш по залеза.
Аз пък изгревно плача за тебе.
Всяка моя самотна сълза
ми е прошка, внезапно потребна.
Знам, не вятър, а твоите пръсти
ме докосват полека, гальовно.
Любовта ни разпъва на кръста си.
Неизбежното става съдбовно.
И от страст и копнеж ослепели
с теб се носим по пътища звездни,
нажежени, от обич прелели,
ти и аз – сред космически бездни.
С теб едно сме – любов без остатък!
Изненадан отдръпва се мрака.
Ще танцуваме с тебе Оттатък!
Не забравяй това! И ме чакай!
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Той знае, че го обичаш истински, но не иска толкова да страдаш... Ще танцуваш с любимия си "Оттатък", но първо трябва да изживееш земния си живот, не бързай, мила... Твоята обич наистина прелива от всеки стих и предизвиква сълзи...
-
Хубаво е стихотворението ти, Нина! А ти не бързай за Оттатък!...
Приятна вечер! -
Много красота е родила болката ти, Нина!... При такава любов няма как да не бъдете заедно!...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
