Mar 22, 2016, 9:17 PM  

ххх9 

  Poetry
646 0 0

                                                    На Емо

И ме завъртат вяли, празни дни

със скоростта на стара въртележка.

Край мен е пролет. Сокът ù сладни,

но аз съм цяла в лед.И ми е тежко...

 

Не чувам птички. Само скръбен хор

на ангели, очакващи душата.

Не полъх на Южняк във млад простор,

над мен въздиша само черен вятър.

 

Дърветата, когато ронят цвят,

аз знам, за теб са сЪлзите им бели.

По тях ти пращам вест във твоя свят:

"Не вярвам, че Безкраят ни разделя!"

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??