На Емо

И ме завъртат вяли, празни дни

със скоростта на стара въртележка.

Край мен е пролет. Сокът ù сладни,

но аз съм цяла в лед.И ми е тежко...

Не чувам птички. Само скръбен хор

на ангели, очакващи душата.

Не полъх на Южняк във млад простор,

над мен въздиша само черен вятър.

Дърветата, когато ронят цвят,

аз знам, за теб са сЪлзите им бели.

По тях ти пращам вест във твоя свят:

"Не вярвам, че Безкраят ни разделя!"