Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати,
вече подгизнаха макове, ниви.
А ви се иска, аз знам да побегнете,
волни да бъдете – бели, щастливи.
Плаче треперейки лято, несбъднато,
мокри щурците цвъртят пресекливо.
Сякаш сте орда, дошла от отвъдното,
но в слънчогледите слънцето живо, ...