Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
14 июн. 2021 г., 18:48

Hи рано, ни късно 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
479 5 14

Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.

 

Мълнии здраво задържат ви впрегнати,
вече подгизнаха макове, ниви.
А ви се иска, аз знам да побегнете,
волни да бъдете – бели, щастливи.

 

Плаче треперейки лято, несбъднато,
мокри щурците цвъртят пресекливо.
Сякаш сте орда, дошла от отвъдното,
но в слънчогледите слънцето живо,

 

 в черните семчици крие надеждата,
че ще изгрее дъгата – ще пръсне,
сивите облаци. Вечни изглеждате,
ще отлетите – ни рано, ни късно.

 


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??