Как бързо се разтапяха минутите,
покапали от восъчната свещ
върху килима. Как стопиха думите
и изгориха всеки луд копнеж
в отблясъците кротки на камината
по запламтели цветни стъкълца,
витража окрасили. Вън е зимата,
пробила с поглед път в безкрайността,
преминала прeз нас. Забравен, вятърът
по пантите скрибуца като луд.
Привива се под тежестта вратата.
Навява сняг, навява много студ.