2.09.2021 г., 19:56 ч.

Хижа 

  Поезия
499 3 4

Как бързо се разтапяха минутите,

покапали от восъчната свещ

върху килима. Как стопиха думите

и изгориха всеки луд копнеж

 

в отблясъците кротки на камината

по запламтели цветни стъкълца,

витража окрасили. Вън е зимата,

пробила с поглед път в безкрайността,

 

преминала прeз нас. Забравен, вятърът

по пантите скрибуца като луд.

Привива се под тежестта вратата.

Навява сняг, навява много студ.

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??