Нощта изтръгва из унеса безплоден...
Между съня и на времето тътена...
В плитчините на мрака отровен,
да витае мисълта е осъдена!
За думи самотни от восък
отдавна отречен спомен изплува.
Дъхът им разкъсан и плосък,
на празната вяра робува.
Хиляди думи облещени,
под плътта горяща сноват.
За едната спасител-безгрешната,
небесата и бога кълнат ...