Нощта изтръгва из унеса безплоден...
Между съня и на времето тътена...
В плитчините на мрака отровен,
да витае мисълта е осъдена!
За думи самотни от восък
отдавна отречен спомен изплува.
Дъхът им разкъсан и плосък,
на празната вяра робува.
Хиляди думи облещени,
под плътта горяща сноват.
За едната спасител-безгрешната,
небесата и бога кълнат
А листите, празни, протягат ръце,
чакат огризки и тихо ругаят.
Отгоре им гледа кухо лице,
продало ги всички за Раят!
"Забравата на мира е солдат!"-
въздиша размит силует.
Гласът на пресипнал, чудат,
отдавна залутан поет.
© Габриела Петрова Todos los derechos reservados