Хипертонични мисли
Днес внезапно, ненадейно, нежелано прилоша ми.
И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.
Ретроспекция му викат, равносметка го наричат,
и до него щом се стигне - значи нещо ни тревожи.
Да се връщат във годините доста хора не обичат,
но понякога го правим, че без спомени не може.
Хем се чувствах пълноценна, хем отхвърлена далече,
хем за всичко съм спокойна, хем за нещо се тревожа...
Но зарекох се - за нищо няма да се нервя вече,
а пък ядове и гадове във джоба си ще сложа!
И съвземайки се бавно, пак премислях куп години,
и разбрах, че - интересно - ала дявол да го вземе,
всяко време щом премине (като фокус на Худини),
се превръща неизменно във доброто старо време!
© Мария Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честито юбилейно творение! Хареса ми много! Силно и реалистично! Но...млада си за такива мисли..."Какво да кажем ние с гайдите?" Сърдечни поздрави!
-
Ах, не знаеш само колко си права!
Много ми хареса! Особено края!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
