Хлапето на асфалта спеше,
а късмета му на ъгъла дремеше,
седеше и го гледаше нахално в очите
и тъй си минаваха дните...
До днес!
Хлапето сънува сън
- върху хорските отпадъци спеше,
дремеше и сънуваше нещо
красиво, меко и топло.
Макар сънят му да беше измама,
се озова той на плажа с дама -
русалка с дълги коси и къдри -
галеше го и прегръщаше нежно.
Майка то нямаше,
не познаваше тази жена,
а само своите братя бедни - деца!
Пак пред него минаваха бавно хора и дни,
късметът го напусна. Уви!
© Атанас Къшев All rights reserved.