Хлапето на асфалта спеше,

а късмета му на ъгъла дремеше,

седеше и го гледаше нахално в очите

и тъй си минаваха дните...

До днес!

Хлапето сънува сън

- върху хорските отпадъци спеше,

дремеше и сънуваше нещо

красиво, меко и топло.

Макар сънят му да беше измама,

се озова той на плажа с дама -

русалка с дълги коси и къдри -

галеше го и прегръщаше нежно.

Майка то нямаше,

не познаваше тази жена,

а само своите братя бедни - деца!

Пак пред него минаваха бавно хора и дни,

късметът го напусна. Уви!