katkatkat (Катя)
155 1149
Sep 1, 2013, 12:15 PM

Хората лазят 

  Poetry » Other
926 0 5

Някак се опитвам да бъда красива, 
с някакви мисли напред да летя. 
Само че някак си взе да ми писва 
грозен и сив да се сипе дъждът. 
С мокри очи и крила да си лягам, 
сухи цветя да ми праща денят. 
В рехави хора и думи да вярвам, 
тухла по тухла да вдигам стена. 
И тогава защо ли да бъда красива? 
Всяко добро се, казват, наказва. 
Сив е дъждът, душата ми свива. 
Обич, високо си. Хората лазят...

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Видях себе си в това прекрасно стихотворение.
  • Харесах!
    Въпреки всички и всичко, бъди красива и добра!
  • "Високо, високо, високо,
    над завист и обида.
    Високо, високо, високо,
    високо да те видя."
  • Да, понякога това е реалността, която виждаме и усещаме!
  • Добре пресъздадено душевно състояние, в което изпадаме понякога /за съжаление/! Усетих!
Random works
: ??:??