Apr 9, 2013, 9:42 AM

Храм 

  Poetry » Love
844 0 6
Старея бавно... като празен храм,
в очакване на твоята молитва.
Изграждам се от грешките си сам
и камъни да са в зида ми свикнах.
Извивам гръб над всяка суета,
пречиствам се от миналите страсти,
дарявам миг духовна свобода,
ала все търся споделено щастие.
С онази изповед, голямата,
в разплакани очи - дошла без думи,
тя цял живот тежи на рамото -
товар е смазващ и така безумен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??