ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
9.04.2013 г., 9:42 ч.

Храм 

  Поезия » Любовна
787 0 6


Старея бавно... като празен храм,
в очакване на твоята молитва.
Изграждам се от грешките си сам
и камъни да са в зида ми свикнах.

Извивам гръб над всяка суета,
пречиствам се от миналите страсти,
дарявам миг духовна свобода,
ала все търся споделено щастие.

С онази изповед, голямата,
в разплакани очи - дошла без думи,
тя цял живот тежи на рамото -
товар е смазващ и така безумен.

Сърцето си отворих за олтар,
а символът на прага ми е - птица...
и чакам те - от боговете дар,
бъди на вярата ми в тебе жрица.


ekstasis

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??