Feb 14, 2007, 5:59 PM
Храм
Познах те отдалеч и южен бриз
разклати в моето сърце звънчето.
Рояк от пеперуди се изви
и го разнесе вредом по полето.
Под полъха му нежен разцъфтя
усмивката ми - люляк ароматен.
В душата ми открехна се врата
към тайните на храм под купол златен.
На пръсти влезе в храма, замълча,
внезапно поразен от тишината.
Вместо молитва, своятa душа
положи, коленичил в тъмнината.
Не звън камбанен, славей извиси
гласа си в този миг вълшебен,
запали светлините в храма жив
и с песен по жаравата поведе ни.
…
Животът си тече, като река,
Листата есенният вятър рони…
На храма чудноватата врата
за теб остава все така отворена.
Забързан влизаш, после мълчешком,
нехайно, изведнъж си заминаваш.
На тръгване заключваш своя дом,
а храмът има ли врата? – Забравил си!
Виж, птичката е в клетка – все за нас
ще извисява сладките си трели…
Не чуваш ти, изпаднал във захлас,
че за небе гласчето й трепери.
Полъхва хлад и някак изведнъж,
със скърцане, вратата се затваря.
Ръми си кротко есенният дъжд
и от ръжда заяжда катинарът.
А птицата унила е, мълчи.
Последна свещ догаря тихо в мрака
и пред заключените храмови врати
виелица навява снежна пряспа…
Ти се прибираш, както всеки ден:
удобните пантофи пред вратата,
усмивка, детска глъч, вечеря…
Умората сред тях се стапя.
След делничното дириш своя храм –
по навик – да запалим по свещица,
но храмът пуст, заключен е и ням,
а върху купола – избягалата птица.
Защо с решетки ти я прикова?
Та тя на рамото ти ден и нощ бе пяла!
А храмът? – Имаше ли той врата?
…бе влизал и излизал… вечност цяла!
С какви ли южни ветрове сега
ще трябва да напрягаш сетни сили,
за да сломиш заялата врата?
И пряспата отпред ще се стопи ли?
А птичката? Кои ли небеса
ще слави с чудните си песни
с възторг и обич, вплетени в гласа?
Да си я върнеш, няма да е лесно!
Защо бе тъй нехаен – глух и сляп?
Във храма свещ се пали всеки ден!
Допуснеш ли искрата да угасне,
ще извървиш отново дълъг път към мен!!!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно!
-
Прекрасен стих!
Поздрав! -
Прекрасно е!
-
Разбрах те много добре... И знаеш моето мнение какво е. А за стихотворението...
Бледнее мойта муза в този час
и не знам какво да кажа аз... -
Прекрасен стих !Красива е душата ти
и този ,който е загубил пътя към нея ,
не я заслужява ! -
Преди мен всички са го казали. Остана ми да кажа само, Прекрасно е!!!
Поздрави, Дани!!! -
Прекрасна поема, Дани!Поздрави!
-
Благодаря, Мая! Една гореща приятелска прегръдка за теб!!!
-
прекрасно е, Данче! душата ти е голяма!
-
Благодаря на всички, които прочетоха и почувстваха. От къде ми идват куплетите ли, ли, Вальо? Ти знаеш, от сърцето...
/Мога да ви издам като на приятели една малка тайна: този стих се роди точно за 30 минути - времето, за което се прибирам от работа до вкъщи. Бързах да го запиша веднага след това, за да не излети така, както беше дошъл./ -
Прекрасен стих,очарована съм.
Истини, много изречени истини.
Докосна струната в душата ми.
Поздрав и усмивка. -
Абе Данче,много куплети откъде ти идват?То не знаеш кой от всички да махнеш!Все си ги редила едни такива-ясни,точни,смислени...Поздрави с прегръдка и усмивка!
-
това си е цяла поема
-
Леле, Дани, как така не съм прочела това. Но никога не е късно човек хем да стане за смях - като мен, хем да се възхити - на теб!
-
Прекрасен стих!Докосващ!
Поздрави! -
Страхотно! Нямам думи. Възхитена съм!!!
Поздрави и все така! -
Допуснеш ли искрата да угасне,
ще извървиш отново дълъг път към мен!!!
...
Страхотно!!!
Преживях стиха ти, мила!
Честит празник, Дани!
-
Допуснеш ли искрата да угасне,
ще извървиш отново дълъг път към мен!!!
Докосна ме стиха ти!
Искрен поздрав! -
Птиците отлитат, когато са заключени, когато са пели и песентта им от самота е заглъхнала...
Поздравления за чудната поема!
Самата себе си видях във редовете ти! -
Защо бе тъй нехаен – глух и сляп?
Във храма свещ се пали всеки ден!
Допуснеш ли искрата да угасне,
ще извървиш отново дълъг път към мен!!!
* * *
Браво, Данче! Чудесно послание носи стихът ти - тъжно, но истинно! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сигурно никога нямаше да го прочета, ако не бяхме провели днешния разговор! А си заслужава да се прочете! Сега цяла вечер ще мисля!
Прегръщам те, Дани!