На М.Х. 

Душата ми е храма ми свещен,

във който аз се моля

на моите светли богове.

Отворих ти парадните й двери -

нежни пеперудени криле

и пътя ти застлах със рози,

да влезеш в нея триумфиращо и да пиеш

от живителните глътки обич ненаситно.

Но ти избра да се промъкнеш през прозореца –

като крадец във тъмното?

Затворена във своя храм сега,

ушите си запушвам,

да не чувам ударите по стените,

болката раздиращи

дълбоко във гърдите ми.

Не чуваш немия ми вик,

крадецо на сърцето ми...

Ах, как искам да те пусна,

но полумъртва съм

от изпепеляващата болка

и не мога да помръдна,

да отворя дверите отново.

Кажи ми, как да го направя,

когато знам - в сърцето има място

само за една любов.

Другото е сделка.