На М.Х.
Душата ми е храма ми свещен,
във който аз се моля
на моите светли богове.
Отворих ти парадните й двери -
нежни пеперудени криле
и пътя ти застлах със рози,
да влезеш в нея триумфиращо и да пиеш
от живителните глътки обич ненаситно.
Но ти избра да се промъкнеш през прозореца –
като крадец във тъмното?
Затворена във своя храм сега, ...